Парка ^_^

-Защо да ти вярвам, след като ти не ми вярваш?

-Вярвам Ви...Нали Ви казах?

Повдигна рамене.

Седна по близо до него.

-Какво има, милорд?

Почервеня.Галеше нежно ушите му.

-Сърдя ти се!

Харесваше му. Затвори си очите. И се наслаждаваше а него.

-Защо? =.=

-И на мен ми харесва... да те докосвам.

-Защото така! Ти заслужаваш сега!

-Наистина ли?-Прегърна го.

-Сега? Сега какво?

Осъзна какво каза.Но не отричаеш, за да не го натъжи пак.
-Ъм... Да се приберем?

-Защото ме дразниш!

-Защо?-Прегръщаше го. Не го пускаше.

-извинявам се...

-Добре да стоим още...

-Всичко беше идеално...

Усмихна се. И го прегръщаше.
-Обичам те, Ритсука!

-А сега не е ли е?

Отдръпна се.
-Не искам да го кажеш, Соуби!-каза сърдит.

-Не! Как да е!?

-Добре...

-Защо пък да не е?

-Аригато!

-Защото ме целуваш!

Искаше да го повтори 1000 пъто, колко го обича.

-Това беше по бузата.

Гледаше го.

-Нека!

-Ритсука...

-Добре, няма да Ви целувам.

-Да? Без да кажеш отново, това което не искам да чувам!

-Не... Не е в това прпблема! Да и в това е, но... Не ми вярваш! Мислиш, че лъжа! Не е така!

-Никога не съм мислил, че ще ме лъжите.

-Анма не ми вярваш!

-Тогава няма да кажа...

-Вярвам Ви, милорд.-целуна челото му.

-Да, защото знам какво щеше да кажеш.

-Баща ми така правеше...

-Знам, че знаеш.-Целуна челото му.

-Така Ви целуваше?

-Ако ме целуваш, само така ме целувай.

-Да...

-Добре.-Отново го целуна.