Парка ^_^

-Да, знам.-усмихна се.Той също все още го прегръщаше.

-Какво има?

-Много си висок!-Намръщи се.

-Не искам да си ходиш!

-Знам.-сумихна се доволно.

-Така ли? Добре, ще си остана още малко... С теб.

-Трудно ми е!

Усмихна се. И погали между ушичките му.

-Мога да се наведа.

Леко си размърда ушите.Хареса му, незнайно защо.И не се отдръпна.

-Да!

Хвана ухото му. И го погали.

Наведе се.Целуна го по бузата.

Хареса му още повече.Стоеше неподвижен.

-Не ме целувай!

-Харесва ли ти?

-Защо да не Ви елувам? Не Ви ли харесва?

Осъзна се.За да не му покаже, че му харесва, се отдръпна погледна го.
-Ъм... Малко.

-Защото не искам...

-Защо бягаш?

-Ама Ви харесва, нали?

-Така... Не искам да ме докосваш.

-Не!-Изчерви се.

-Добре няма...

Погледна го и се ухили.
-Добре, щом казвате.

Погледна го.
-Добре... И на мен ми харесва.

Намръщи се.
-Не ми вярваш!

Усмихна се.

-Знам, че Ви харесва.

Гледаше го, искаше пак да играе с ушите му.

Намръщи се. И се отдръпна. Уж го наказваше.

Приближи се до него. И му галеше ушичките.

Намръщи се.
-Какво стана сега?

Хареса му.Леееко се усмихна.

Намръщи се.
-Не ми вярваш!

Усмихна се същяи. И продължаваше да го гали.

-Да, не Ви вярвам, защото знам че Ви харесва.

Погледна го.Размърда си ушите.

Намръщи се.
-Няма да ме прегръщаш!

Усмихна се. И погали отново между ушичките му.

-Защо?!

-Харесва ми.-призна си.

-Защото не ми вярваш!

Усмихна се.
-И на мен ми харесва да те докосвам.

-Вярвам Ви!

Почервеня.А той се протегна към неговите уши.

-Не!

Коленичи пред него.

-Сега Вие не ми вярвате.

Почерверня.Продължаваше да гали ушите му.