Училището...

-О, не...Сейбър.Не му акзвай така.Плаче.

-Добре не и пречиш.

Не спря искаше да чуе от Рин.

-не, не ми пречиш.

Спря да плаче.
-Обичам.

Звънеца би.
-Аз отивам Широ.

-Защо и ти не останеш, Сейбър?-предложи Рин.

-Мхм?

-Не... Така или иначе той достатъчно ще досайда... Нали...

-Ако не плаче всичкп ще е наред.-каза Широ.И погледна Артур.

-Не, няма да дожада.

-Браво на него.-Велуна го по главичката.-Но аз да си ходя. Ако искаш ще те чакам долу?

-Защо не влизаш в часа?

-Не Широ... Аз ще ви чакам.

-Ами...Добре, ако ти доскучае влизай.-влезнаха в класната стая.

-Чао, Сейбър.-Рин влезна след Широ заедно с Арутр.

-Чао.-Слезна в кафенето.

-Мама!

-После мама.Тя е тук.

-Сега!

-Арутр, слушай тати.Щом дойде до мен, значи ще останеш тук.Само с тати.

Погледна го. Намръщи се. И се разплака.

-Артур, недей така.Ако плачеш тати ще те върне при мама.И няма да може да видиш тати, ако правиш така.Не плачи.

Разплака се повече.

-Артур, връщам те при мама.

Рин го взе на ръце.
-Добре, Широ остави аз ще го гледам.Дете е все пак, ест че ще плаче.

-Рин! Тати лош!

-Не, Ттаи не е лош.

-Лош!

-Защо да е лош? Не е, сладурче.

-Не иска!-"Не иска да ме заведе до мама! И не иска да ме види!"

-Иска да те види, как няма да иска? Обаче мама е долу.