Училището...

Обърна се към тях с намръщено лице. И удари Айдо силно.
-Хей! Училищата имат правила!

-Какво ти става?!-намръщи се.-Хлапе! Ела, ние да отидем на пейките.-хвана я за ръката.

-Айдо. Наистина е така.

-Добре, покажи ми това правило "Учениците нямат право да се натискат.", покажи ми я.

Извади си бележника. И му го подаде.
-Виж.

Засмя се.
-Мани го. Правилата са за нарушние.

-Но в училище не. Точно това правило не.

-Хлапе. Не сме единствените.-разроши косата й.-Ела, Брук.

Усмихна се.
-Добре, Айдо.

-Добре отивайте!

-Чао, хлапе.

-Коя е тя, Айдо?

-Не съм хлапе!-Намръщи се.-Тъпчо!

Засмя се.
-Едно хлапенце от това у-ще. Сприятелихме се.

-Внимавай да не те вземе от мен!-това, разбира се, го каза, когато се отдалечиха от него.

-Момчета.-Тръгна към кафенето отново.

-Искаш ли в кафенето, тя сигурно вече е в класа?

-Може.-усмихна се и го прегърна.

Седна на най-страничната маса.

Бяха в кафенето. Не я видя. Седнаха.

Седна до него.

Гледаше през прозореца.

Целуна я.

Отвърна му.

Погледна на там и ги видя. Намръщи се.

Дръпна я по-близо до себе си.
-Вече не е ли е време да дойдеш у нас?-прошепна й.

-Да, и аз така мисля.

Намръщи се повече.
-Какво правят по...

-Тогава днеска ела.-целуна я отново.

Усмихна се. И му отвърна.

Ядоса се. Изправи сше и тръгна към изхода.

Забеляза я, но не се отдръпна от нея.

-А защо сега да не ходим?

Излезна от заведението.

-Да, и сега може.-също излезнаха.

***
На другия ден.
Влезна в училището сънена.

» Кафенето на училището
» Кафенето на училището /Киото/