Кафенето на училището

Момчето кимна.

Лизи се отпусна на мястото си.

-Еми както гледа Кърт...-Тя се замисли.

Той се успокои.
-Онзи кретен сваляше гаджето ми. И успя виж какъв е готин. И го заряза, слешд един ден.

-За момиче? Не си заслужавало за нея щом те е зарязала...

Седна до момчето. И погледна към Кърт и Еми.

-Щом така казваш.

Проследи погледа на Лю.

-Д...да.-Беше и станало страно. И продължаваше да мисли.

-Да май си права. Ще му се извиня.

-Добре ще е.

Потупа момчето по=рамото.
-Май незнаеше, че това ще стане.

-Ако ми позволиш да отбележа.Начина по който те гледа определено не е като този с който гледа брат ти.

Момчето кимна в знак на съгласие.

Лизи погледна Лю.
-Защо той го направи?

Тя го погледна притеснено.
-К-как?

Кърт тръгна към тях.

Еми го следеше.

-Еми, този глупак сваляше прителката на Кърт. А оная Куч... Да оная тръгна с този тук.

-Още ли не си се досетила?

-Това само доказва,че мъжете мислят само за едно,а жените са непостоянни.

-Какво трябва да се досещам.-Тя стана червена.

Дойде до момчето.
-Извинявай за преди малко.

Еми се усмихна доволно.

Лю също се усмихна.
-Най накрая.

Въздъхна тежко.
-Знаеш ли наистина много приличаш на сестра ми.И тя не може да разбере кога някой наистина я харесва.

Момчето кимна.

Лизи се обърна на другата страна и започна да пие шейка си.

-Като Лизи? Какво имаш впредвид?

-Аз наистина съжелявам. Прости ми за всичко, което направих.

Незнаеше защо толкова се кефеше, че Кърт вече нямаше да му досажда.
"Все пак и аз имам нещо човешко?"

-Ами ще видиш.Като мине малко време ще разбереш.

Лизи продължавашеу да си пие.

Момчето каза,че всичко е наред.Стана прошепна нещо на ухото на Лизи и излезна от кафенето.

-Да.-Мислеше какво може да е.

-Пак го прави.

-Стига де! Лигльо!

-Лигльо о.о? На Кърт? Ти вред ли си Еми?

Усмихна се.

Плати сметката си и стана.Тръгна към вратата след момчето.