Кафенето на училището

Тя се изчерви и се усмихна неосъзнателно.
-Не. Не, нищо подобно. Просто слънцето блестеше и ми пречише да гледам.

-Здравей Лизи...

-Чао.-Той тръгна.

Усмихна й се с една от най-блестящите си усмивки.
-Радвам се,че не е нищо сериозно,Милейди.-Хвана ръката й и я целуна.

-О здрасти,Кърт.-усмихна му се.

Тя се усмихна с най-чаровната си усмивка.

-Какво става приятел?-Седна на стола до лизи и погледна момчето.

Придърпа стол и седна до нея.
-С какво се занимавош,Принцесо?

Лизи погледна Кърт,после другото момче.

-Ами щях да поискам помощ от Лю по физика.

-Защо сте заедно?-Погледна нешрвно момчето.

-Аз мога да ти помогна.-каза въудошевено.

-Ами това е бар.Хората сядат на бара един до друг независимо дали се познават.А ние се заговорихме.

-Наистина? Много ще се зарадвам.

-Ами защо си говорите? Нямаше ли маса?

-Ще ми бъде приятно.А и не,че искам да се хваля,но съм пръв в класа си.-заяви гордо.

-Че забранено ли е да се говори?И какво те засяга с кого говоря или не?Не съм длъжна да ти давам обяснения!-не обърна внимание,че момчето тихо се изниза.

Тя го погледна. И се усмхна щастливо.
-По едно врем,е и аз бях така.

-Не е забране, но не може с него. Той е най-най... просто е гаден...

-Добре.Какво трябва да се подготви?

-О да.Гаден!За твое сведение е много забавен.И ми хареса!

-Ами... Тя отвори учебника и му го подаде. Правим преговор... От началото...

-Не в такъв смисъл... Той използва момичетата за една нощ... Нали ме разбираш.

-Разбирам.Кое точно не ти е ясно да започнем от него?

-О сериозно?Добре,че ми каза сама нямаше да се сетя.Моля ти се.

-Еми задачите...

-Той се ядоса и стана. Тръгна някъде.

-Добре.Ще ги преговорим.Имаш ли лист и химикал.

Въздъхна.Стана и тръгна след него.Настигна го и го хвана за ръката.
-Защо се дразниш толкова?

-Да.-Тя извади един лист и химикал.

-Защото не разбираш. Просто не искам тип като този да те нарани.

Еми влезна в кафенето и седна на една маса.
-Толкова се е променил...

Приближи стола си по-близо до нея.Написа една задача и започна бавно и внимателно да й обяснява.

-Закъснял си с цяла година.-усмихна му се и го пусна.