Кафенето на училището

Тя го слушаше внимателно. По едно време го погледна и се загледа.

-С какво?

Погледна ги.
-По тихо не можете ли?

-Да не би да имам нещо на лицето?

-Няма значение.-отново му се усмихна.Погледна момичето.-Няма да ви безпокоим повече.

Тя се изчерви. И се обърна напред.
-Не нищо няма... Извинявай.-Погледна към листа.

-Извинете.

-Благодаря.

Усмихна се и я щипна по нослето.

Телефонът на Лизи звънна.
-Извини ме.-каза на Кърт и се отдалечи малко и започна да говори по телефона.

Тя се изчерви повече.
-Ъ...

Погледна я. И седна на столка до момичето.

Погледна го.
-Какво правиш?-Гледаше го ядосано.

Усмихна се още повече и отново започна да й обяснява.

Вбеси се на това което чу.

Тя продължаваше да го слуша.

-На какво ти прилича това, което правя?

Тя се исправи удари го и тръгна.

Беше напълно съсредоточен върху това което й обясняваше.

Затвори телефона и тръгна към Кърт.По пътя се блъсна в момичето.
-Съжалявам.Защо си тръгваш вече?

Тя слушаше много внимателно.
-Вече разбирам по-добре.

-Хей... Какво мислиш, че правиш.

-Просто приятелчето ти ми досажда.

Той слезна в кафенето. Видя Лес с Уил. Тръгна към Кърт.
-Еми!?

-Да започнем ли с нещо друго или отново да преговорим задачите?

-Кърт притежава тази способност.-Погледна към Лю.-Вие се познавате?

-Ами. Нека да решим още малко.

-Хм.-Погледна към Лю.

-Да много добре се познаваме.

-По-добре изобщо да не се познавахме.

-Добре.-усмихна й се и отново започнаха със задачите.

Местеше поглед от Лю към момичето.Приближи се до Кърти и продължаваше да мести поглед от единия към другия.

-Обясняваш много добре. ПО добре и от Нейт.

-Какво става.

-Дълго време те търсихме.

-Вие ме изгонихте генерале. И съм Ви благодарен.

-Е едва ли съм толкова добър.Но покрай Лизи човек се учи на търпение.-Усмихна се очарователно.

-Ти си генерал!!!Супер!Аз съм Полковник.Щяха да ме правят и мен генерал ама отказах.

Тя се засмя.
-Лизи е готин човек и добре, че я познавам. И съм и благодарна, че се погрижи за брат ми.

-Генерал?!

-Да бях и още съм. Беше трудно с Лю. Лу ти ни трябваше през Втората световна война.