Кафенето на училището

-Да.

-Сега сме си пак приятели нали?-Прегърна го хлабаво.

-Да.-Прегърна я също. Болеше го.

-Сладкиии са.-Извади фотоапарата си и ги снима.

-Не нищо не са правили. Даже, до колкото знам Лизи не хгаресва Кърт.

-Къде са?-Ричард и Чарлз

Уил видя Лизи и Кърт.Прищя му се да избие зъбите на Кърт,но спря.
-Не знам къде са.

Усмихна се на картината пред тях.

Лизи започна да се отдръпва,реши че не би трябвало да продължава да го прегръща след като му е заявила,че го иска само като приятел.

Погали лицето и.
-Спокойно само приятели.

-Много са сладки.-Погледна навън.-Оу Уил е тук. Сега се връщам.-Излезна и изтича към Уил.-Не е това, което си мислиш уил.

-Ще обркаш нещатаааа...-Каза тихо.

Уил я прегарна и и прошепна.
-Не казвай нищо за тях.

-Ей дребосък имаш си приятелка.

Остана на мястото си и наблюдаваше Кърт и Лизи.

Лизи остана на мястото си,но беше скована.

-Отпусни се.-Галеше косите и.

Тя поклати глава одобрително. И се изчерви след коментарта на братята му.

Лю ги погледна. Нямаше прави да каже нещо след като беше причинил това на Лес.

-Казах ви да не ме наричате дребосък.И какви сме с Лес не е ваша работа.

-Както кажеш фъстък.

Отпи от сока си.

-Кърт...Моля те.

-Добре.-Пусна я.

-Фъстък?-Засмя се, но бързо млъкна не искаше да убуди Уил.

Погледна вътре. И си отдъхна.

-Сега ако обичаш искам да видя малката ни принцеса веднага.-Ричард

-Не мислех,че ще го кажа,но съм съгласен с мухлюто.

Пусна Лес и въздъхна.

Стана и си тръгна.

-Може ли да те помоля нещо?

-Да. Каквото искаш.

-Извинявай. Убидих ли те?

-Пха...

-Не си ме убидила Лес,но не мисля че трябва да продължа да те държа.