Кафенето на училището

-Р-радвам-м се ако е та-ака.

-Разбира се.Всички казват така.

-Какво съм направил за да имаш такова впечатление към мен?

-Да така е.

-Стига сега ще разбератт.-Каза притеснено.

-Нека.

-Ще разберем?Какво?

Отново й се усмихна.

-Ти нищо.Но всички правят едно и също.

-Не съм... Не искам това... С какво мога да те убедя.

Погледна към брат си и Лизи.
-Какво става? От доста време се карат. Опитах се да не им обръщам внимание но...

-Нищо. Просто си дърдори.

-Хм.

-М-мож-же би заради-и целувката-а?

-Не искам да ме убеждаваш.Не искам нищо от теб.

-Няма да те убеждавам щом не искаш. Ако не искаш даже няма да раговарям с теб. Не искам да ти досаждам.

-Да... Но...

-Ух...

-Хн

-Мн-н-ного е странн-но-о-о.

-Искам единствено приятел нищо повече.

-Добре...

-Да...

-Да поговоря ли с него?

-Ннее.Ако се наложи ние ще поговорим с него.

-Някой най-накрая ще ниобясни ли за какво говорите?

Замисли се.

-И нямаш проблем,че не искам нищо повече?

-Не щом ти така желаеш. Не искам да те претискам.

-Много са сладки нали?

-Добре де. Приятелят ми харесва Лизи и сега си говорят.

Уил въздъхна.


-КАКВО?Направил ли й е нещо?-Чарлз


-Ще го убия само ако я е пипнал!Къде са?-Ричард