Кафенето на училището

-Т-тогава какво-о ще-е правиш-ш?

Погледна го шокирано.Сложи ръце на гръдния му кош и се опита да го изблъска.

Не я остави.

-Незнам...

Лю също скочи на крака.
-Нищо ^^"

Погледна Лю.
-Ако той не се дръпне до пет секунди ще го убия.

Гледаха недоумяващо.

-Щ-ще намериш-ш решение-е-е.

Отново го блъсна този път по силно и го махна от себе си.Удари му плесница.

Усмихна и се.
-Харесвам те...

-Дано.

-Ето махна се ^^".

Отпусна се на стола си с все още стиснати юмруци.

-Неразбирам.Кой и от какво?

-С-сигурна-а съм-м.-усмихна й се укоражително.

-Да.-отдръпна се още повече и поклати глава.-Мислех,че си ми просто приятел.

-Бях, но... Но разбрах, че те харесвам

Тя също се усмихна и я прегърна.

-Нищо важно ^^".

-Хн.-изръмжа гневно.

Учуди се,но се усмихна повече и също я прегърна.

Отстъпи още назад и продължаваши да клати главата си.
-И ти си като другите.

-Кои другите?

-Ти си най-добрачта приятелка Лори.

Отдъхна си.
-^^"

Продължи да гледа мрачно на вътре.

Братята му не разбираха.

Изчерви се и не можа да каже нищо.

-Като всички други момчета.Мислех,че не си като тях,че не ме виждаш като тях.

Въздъхна.
-Естествено, че не съм като дръгите. И не те виждам за...

-Много ми помогна...

-Успокой се Уил. Нали не искаш да убият Кърт.

-За какво говори той дребен?-попитаха едновременно Чарлз и Ричард.

Уил не им обърна внимание.
-Не знам за тях,но аз искам да го убия.