Кафенето на училището

Погледна навън и поклати глава.
-Дали вече ще трябва да се намеся?

-Няма!

Въздъхна.
-Стига... Оти де до брат си. Много сте подтискащи всики големи братя. Вие нямате право да му викате или да го биете, защото вие ме сваляхте до сега, а и ти Кърт нямаш право защото сваляш тяхната сестра!

-Не още :D.

-Аз не те свалях,беше Чарлз и нямам доверие на никое момче щом става въпрос за сестра ми.

-Не я свалях исках да дразня Уил.

-Щом казваш.Но не искам да му направят нещо.

Виздъхна.

-Ъх... така да бъде... Защо Лизи иска да живее сама, защото я подтискате...

-Когато почват тогава :D.

-Не я подтискаме.Пазим я.-Чарлз

-Точно така.За да не може някой малък перверзник да се възползва от невинността й.-Ричард

-И вече щивеем през няколко преки от нея.-Уил

-Защо се смееш?

-Тя е достатъчно голяма, за да се справи.

Погледна го и поклати глава.
-Невина?-Каза тихо.

-Защото ми е смешно. Виж го много си приличат с твоите братя.

-Виж какво многознайко стой настрана от нея,защото иначе не отговарям.-Чарлз


-Ще те преследваме до дупка.

Също се засмя.
-Прав си.Ужасно си приличат.

-Хайде де дфавай. Да видя какво можеш.

-Кърт! Стига. Не ги дразни.

-Много са смешни, как да не се смее човек.

Чарлз скочи срещу него и му се нахвърли.

Ричард се изправи готов и той да се сбие.

-Оу.Какво ли толкова им каза,че ги вбеси.

Той го хвана за яката.

-Ей!-Лес го хвана и блъсна другия брат.-По-спокойно с брат ми!

Поклати глава.
-Вече не е забавно...

Ричард хвана Чарлз и го задържа да не мърда.
-Ще се изправим един срещу друг сами,без тях.

Въздъхна и тръгна към вратата.

-Дадено.

-Не Кърт няма!

Той също.
-Ей мъжаги по-спокойно.

Ричард и Чарлз погледнаха сестра си и веднага забравиха за Кърт.Прегърнаха я и Ричард я завъртя наоколо.
-Принцесо липсваше ми.-Ричард.


-На мен повече.

Засмя се.
-И аз ви обичам.