Кафенето на училището

Той гледаше кърт. И поклати главата си.
-Лизи е права.

Ухили се.
-Като някое бебе си.-разроши косата му и го ощипа по бузата.

-И защо да не бива?Да не би да ти е кръвен брат като Кърт?Тогава бих те разбрал,но иначе няма причина да не може да те харесва.

Тя се замисли.
-Аз...-Незнаеше каво да казва.

-Стига с това!-Оправи си косата. Не искаше тя да го докосва.

Искаше да разбере какво говорят.

Ухили се широко.
-Май бебо е много сърдито.-Отново му разроши косата,за да го дразни.

-Виждаш ли,самата ти не можеш да намериш причина.

-Аз имам само приятелски чувства към Лю или Нейт... Не както той има...

Той бутна ръката и.
-Казах ти СТИГА! ...Извинявай...

"Лизи май е сляпа!?"

-Добре.Спирам.-погледна навън.

-Може и така да е,но това,че ти не изпитваш същото не значи,че той или те не могат да те харесват.Нали?

-Да. Но не искам да ги нараня...

-Извинявай не исках да ти крещш или да те ударя.

Той въздъхна.

-Първо това не може да се нарече удар и второ аз си крещя непрекъснато.Голяма работа,че си ми викнал.И просто ми стана скучно след като няма да те дразня.-пак се ухили.

Кимна разбиращо.

Тя се исправи целуна го по устата и тръгна бързо.

Кърт ги видя. Исправи се.
-КАКВО СТАВА ТАМ!-Излезна бързо.

Нейт беше съсипан.

-УОУ!-Също излезна.

:shock: :shock: Хвана я за ръката.
-Лес май има някакво недоразумение.

-Не! Няма никакво недоразумение.-В очите и блестяха сълзи.

Кърт вървеше към тях. Но спря.

Той излезна.

Лизи се спря.Гледаше ги.

-Но...но...аз....ти...недей да плачеш,Принцесо.

Тя избърса сълзите си.
-Съжелявам...

Продължаваше да гледа.

Нейт се върна вътре. Не му се гледаше повече.