Кафенето на училището

-Здрасти.-Тя се усмихна.

Кърт и Нейт влезнаха.
-Здрасти.-Седна до сестра си и бутна Нейт от другата и страна.

Нейтън се хвана за масата, за да не падне. Усмихна се нервно на Лес и се изчерви.

Лизи седна срещу Лес и й се усмихна.

Уил се чудеше къде е най добре да седне.Между Нейтън и Лизи или Между Кърт и сестра си.Реши,че Кърт е по-опасен.Нейтън имаше очи само за Лес такаче придърпа стол и седна между Лизи и Кърт.

Лес се рамя.
-Нейт, Кърт защо сте червени?

-Питай Лизи тя е лекаря.

-Аз... червен ли съм?

Погледна Нейтън.
-Леле наистина си червен.Виж какво направи Кърт!Зарази и Нейтън с твоята тропическа болест.

Едвам се сдържаше да не прихне.

Тя се расмя.
-Кърт няма тропическа болест. Той е болен от друго...-Тя спря. Стана червена. "Не...Не е възможно, не е вярно!"

-Каво стана Лес? Какво ти е?

Ней се обърна на другата стърана...
"Какво и стана?"

Погледна я учудено.
-Да не те хвана и теб тази болест?Леле май е силно заразна.Саво и нас да ни хване остана,Уил.

Ухили се широко.
-Май вече разбра за какво ти говорех по-рано,а Лес?

-Не!-Тя стана от масата излезна вън и седна на друга маса.
"Той ми е брат... Не може..."

-Какво... Какво трябва да разбере? Какво сте говорили!?

Нейт разбра и се изчерви.

-Да за какво става въпрос?

-Лес ще ви каже ако прецени.Ще ида да поговоря с нея,а ти не прави глупости.-Каза на Лизи,стана и излезна.Седна до Лес.-Е?Сега какво?

-Какво? Не е това!

-Как? Нейтън какво става?

-Нищо, за което трябва да се притесняваш.

Просто стоеше и си барабанеше с пръсти.

-Сигурна ли си?

-Да! Той ми е брат и не трябва да е така!

-Ще отида...-Той се исправи.

Хвана го за ръката и го дръпна отново на стола.
-Казах ти... не е нещо важно.

Лизи хвана другата ръка на Кърт.
-Щом Уил е там всичко ще е наред.

-Заблуждавай се принцесо,аз няма да те спра.Но за всички е очевидно.-Погледна навътре към масата където седяха сестра му и двете момчета.После отново погледна Лес.-Или е очевидно почти за всички.

-Няма начин да ме харесва...-Тя погледна Нейтън.-И да е така, не бива.

-Е, в това е проблема...-Той кръсти ръцете на гърдите си и гледаше сърдито на вън.