Кафенето на училището

Стоеше на мястото си.

-Виж,Принцесо,ние сме приятели нали.Но нищо повече.И двамата знаем кого харесваш наистина.

-НЕ ГО ХАРЕСВАМ!

"Какво става?"

Нейт седна на масата. Правеше се, че нищо не става.

Наклони глава настрани.

-Щом казваш,Принцесо.

Тя кимна.

Кърт отново тръгна към тях.

Нейт изчезна по желание на Лю. Лю се появи. Излезна от заведението. Отиде до Лес и Уил. Хвърли яден поглед на Уил. Хвана Лес за ръката и тръгна към гората.

-Уоу!Любовна свада!

Уил се ухили и кимна.

-Хей! Сестра ми!-Отиде до Уил.-Защо я остави? Този е луд! Сега ще ми помогнеш!

Хвана Кърт за рамото и го дръпна по-далеч от брат си.
-Всичко ще бъде наред.

Уил кимна.
-Той няма да я нарани.

-Искам сестра ми. Сега!

-Успокой се бебе!

-Няма за какво да се притесняваш.

-Е, отивам сам. Знаех си, че не трябва да ти се доверявам. Не трябваше да ви оставя сами =.=!

-Кърт!Извади главата си от отзад и остави сестра си да се справи сама!

-Уоу!-кимна.

-Тя няма да може да се справи сама!

-Имай малко вяра в нея!По-силна е отколкото си мислиш.

Отоново кимна в знак на съгласие.

-Не я познавате. Затова така говорите. Тя няма да може да направи нищо на Лю.

-Добре.Ако това ще те успокои ще отидем да се уверим,че е добре.-хвана го за ръката и го поведе към гората.

Тръгна след тях намръщен.