Кафенето на училището

-Съжелявам. Вие сте виновна.

-Права си.Сестра ми не е лоша.Поне не винаги.Има моменти когато е много сладка,но хванеш ли я в лошо настраение може да те накара да съжаляваш,че си я срещал.И нали няма нищо между сестра ми и брат ти?

-Ти си от Втората Световна?Яко!!!Я ми кажи на коя страна си се била.-каза въудошевено.

-Не нищо ест. Не си го давам на никой. Е, ако има нещо межну него и Лизи може да направя изключение за тях.-Тя се расмя.

-Не е ли е страно...-Той млъкна не искаше да му се нахвърлят момичетата.

-Япония. Жалко, според мен не трябваше да сме съюзници с Германия.

-Не мога да помогна преди 4 века напуснах армията.

Уил се намръщи.
-Нали не мислиш,че е възможно да стане нещо?

-Присъствала ли си на бонбардировките над Пърл Харбър?

-Не. Брат ми не я понася нито тя него.

-Ге... Това е яко. Може някой да си ми генерал и на сестра ми.

-Може... Да присъствах, но не исках.

-Да беше грешка.

Въздъхна облекчено.
-Добре.

-Да грешка е,но това може да се счита като повратна точка в самата война.Може да се смята,че краят можеше да е различен ако не беше тази бомбардировка.

-Защо не искаш да има нещо между тях?

Той не каза нищо. Не беше добър по история.

-Да. Изгубихме доста хора в Херушима и Нагазаки. И все още губим.

-Вие сте виновни.

-Не е нищо лично.Просто нито аз нито другите искаме тя да пострада.Преди година един си игра с чувствата на бебчето ни и оттогава тя се промени много.

-Хай.Но в една война винаги има жертви.

-Играл е с чувствата и?-Усмивката и изчезна и беше ядосана.

Той мълчеше. Беше му чуждо това, което говорят.

-Не винни жертви?

-Да невинни.

-Използва наивността й и й се подигра след това.Оттогава не мисля,че приема момчетата наистина на сериозно.Мисли,че всички са като онзи.

-За съжаляние винаги има невинни жертви.Независимо дали ни се иска или не.

-Да всички са такива.

-Да има...-Той си спомни за катастрофата.

-Да заради Япония... Ако си стоеше нямаше да има.

Лю също си спомни за катастрофата. Отиде до Кърт и му се усмихна укуражително.

-Затова аз и братята ни не обичаме когато някое момче се навърта около нея.Твърде много държим на малкото ни бебче,за да позволим отново да страда.

Погледна Кърт и Лю.После погледът й се плъзна към брат й и Лес.
"Чудя се за какво ли си говорят."

-Познато ми е. И моят брат не позволява никой да е около мен. В дома му беше много трудно. И катастрофата. Чувстава се виновен.

Той също му се усмихна.

-Стига момчета. Ако ще си от армията няма да ти се отрази добре на репутацията да полачеш.

Въздъхна.
-Сиг ли си, че ще ти е добре да те командва жена?