Кафенето на училището

Сви Юмруци още по-силно.Очите й бяха вече станали напълно червени.Обърна се и си тръгна преди да е наранила някого.

-Да тръгни си страхливка.

Плесна се с ръка по челото.

-Лю стига.

Лес го дръпна да седне.

Спря се за момент.
-С удоволствие бих те пребила,но предпочитам да ходя в час.По-образователно е и има какво да науча.А ти не си никакво предизвикателство.-С това продължи.

-Ще видим.

-И аз ще тръгвам за час.

-Чакайте и нас. Хайде момчета.

Лизи изчезна зад ъгъла.

-Лю стана за да тръгне за час.

Лори изчака.

Лес хвана Лю и тръгна.

Кърт също.

Лори тръгна.

***
Седнаха на мастата, където винаги сегяха.

Лю си поръча кола и се загледа някъде.

Влезнаха.Видя Лес.
-Ще се справиш ли сама?-попита Лизи.

-Разбира се,че ще се справя.Върви.-седна на бара и си поръча шейк.След това се загледа в брат си който вървеше към Лес.

Тя си търсеше учебника по физика. Трябваше и помощ.

-Каво търсиш?

-Учебника по физика. И Лю трябва ми Нейт.

-Хаа. Може ли след малко?

Отиде до Лес.
-Здравей,Принцесо.

Едно момче беше седнало до нея и я заговори.Беше забавен.

-Здравей.-Тя погледна към него. Но се намръщи, защото слънцето и пречеше.

Кърт видя, че някой седи до Лизи и тръгна към тях.
-Сега се връщам.

Лю се ядоса.
-Отивам до стаята. Ще те чакам там Лес.

Колениче пред нея.
-Да не би да казах нещо неправилно,че по красивото ти лице се изписа това намръщено изражение?

Засмя се на поредната шега казана от момчето.