Кафенето на училището

-Хм. Аз...-Нейтън изчезна и Лю отново се появи.-Този кретен... аз съм Лю не, не ни трябва медали.

Скри се зад списанеито.

-Лю махни се!

-Стига де сестричке! Може ли да седнем.-Той дръпна 2 стола и седна.

Отпи отново от колата си.После облиза устните си.

о.о "О, да!"

Усмихна се .

Кърт прегърна сестра си.

Въздъхна.

"Пусни ме искам да излезна"
-НЕ!

Погледна учудено Лю.

-Другото аз на Лю. Или Лю другото аз на Нейтън.

-Значи страдаш от раздвоение на личноста?

Расмя се.
-Да, но този Нейтън е пълен кретен.

Погледна учудено.
-Говори така за себе си?

-Да.

-Ей момичета не атакувайте моя човек.

-Тогава теб ли да атакуваме.-Попита като се надвеси над него.

-Хей не го пипайте!

-Лизи какво ти става?

-Не и мен. Нейтън. Той също е мой човек, но повече е на Лес.

-Стига.-Бутна го от себе си.

Погледна момчетата.
-Дразнете ме.

-И аз ли?-Лю изчезна и Нейтън се появи.-Съ...съжелявам госпожице.

-И той ли те дразни?

-Кой Нейт не може да дразни никого.-Кърт.

Лес завъртя очи.

-Това е толкова дразнещо и проблемно.

-Аз не разбрах ко ви дразни.