Кафенето на училището

-Да какво те дразни?

Лес се зазяпа някъде.

Кърт слушаше момичетата.

-Дразнят ме много неща.-Погледна Нейтън.-Ти не си едно от тях.Просто днес не съм в настроение.-замисли се за момент и промърмори.-Че аз кога съм в настроение. :scratch:

Той се усмихна мило.
-Радвам се, че не те дразня.

-Ти с какво се занимаваш Лесли?

-Аз ще съм пилот на боен самолет. За сега се занимавам с макети на самолети.

-Това е жестоко.Бойните самолети са супер,а пилотите им са върха!А от макетите харесвам повече тези от Втората световна.

-Да жестоки са.

-И-и-и н-на-а мен миии хаааресвааатттт.

-Мхм яки са. И на мен от Втората световна война ми харесват. Дядо ми е бил един от пилотите.

-Да, но са му взривили самолета.

-И най-добрите пилоти могат да бъдат свалени.

-Да.

Лори кимна в знак на съгласие.

-Да дядо е бил изключителен пилот. И не трябваше той да умре.

-Мама и татко също.-Кътр.

-Никой не заслужава да умре.Но по-време на война стават жертви.Независимо дали ни се иска или не.Военните особено трябва да са готови,защото по това време те са най-изложени на риск.Това им е работата.И вие можете само да се гордеете,че близките ви са загинали защитавайки идеалите и родината си.

-Да права е.
"Никой не заслужава да умре най-малко ти Нейт, че няма къде да живея."

-Това има смисъл.

-Да с не търпение чакам вече да съм пилот.

-Ще сме екип.

-Хн.

Той извади учебника по физика.
"Не пак ли?"

-По какво учиш?

-Учи по физика.-Лес.

-Къде е Лю сега щяхме да си правим пищови вместо да учим.

-Като си направите пищови какво ще ви влезне в главата?

-Нищо ест, но Лю и Кърт не мислят така.

-З-з-знанието-о е в о-о-основат-а-а н-на-а в-в-всичко-о-о.