Кафенето на училището

Усмихна се широко.
-Лошата черта на по-големите братя е,че искат малките им сестрички винаги да са добре.

-О я стига не ми излизайте с тези шувинистични глупости за пола.Защо всички мъже си мислите,че има нещо срамно в това жена да ти екомандир?-каза вбесено.Изблъска Лю и Кърт от пътя си и отиде на старото си място на бара.

-Да такива сте. Не, че се оплаквам.

-Ба... защото сте жени и на нас не ни харесва.

-Бака!-Отиде до Лизи.

-Жени... Дразнеща е. Трябва да я видиш каква е вещица...

-Погледниго от тази страна.По-добре да сте прекалено пазени отколкото наранени.Напримерно Лизи.Тя е страхотен войн и е наистина силна,но когато си мисли,че в къщата няма никой,че никой не може да я види и чуе плаче като малко дете.И това ме плаши,защото тя винаги се държи поне пред нас силна и храбра.И въпреки всичките усилия да знам,че страда наранява и мен.Тя е не само моя сестра,но и мой най-добър приятел и ме боли заедно с нея.

Мърмореше си колко тъпи са мъжете и че не ги понася.Момчето от по-рано отново седна до нея.

-Не е сама. Има съквартирантка. И тя е мн сладко момиче.

Кърт се вбеси. Отиде хвана момчето и го изхвърли от кафененето.
-Колко пъти трябва да те предупредя да стоиш далеч от моите приятели.

-Нервак. Нямас да му е от полза във войни.

-Ей Кърт човече какво правиш. Минали път го направи на пихтия. Остави го.

-Сигурен съм.Е но сега и ние сме тук.С братята ми се преместихме тук,за да може да сме до нея.-каза гордо.

-Идиот.-Започна да го обижда на различни езици.

-Ще се видим по-често тогава.-Тя се усмихна.

Удари го с юумрук по личето.

Тя стана и го хване.
-Момче не съм видяла по-агресивен от теб в армията си. Успокой се малко.

Лю отиде и вдигна момчето. ПОмогна му да седне на стола и му даде вода.
-Нали те предопреди. Нахалник...

-Надявам се принцесо.

Взе лед и го даде на момчето.После погледна ядосано Кърт.
-Какво толкова ти е направил?

-Да, ако мога да се отърва от Кърт.-Расмя се.

-Нещо, не ти трябва да знаеш.

-Успокой се ти казах. Ела с мен.-Заведе го далече от тях.

-Добре ли си ще ти трябва ли лекар?

-Спокойно ще измислим нещо.-намигна й.

-Не.-каза момчето и се усмихна слабо.

-Лизи се начумери още повече в посака на Кърт.

Тя се усмихна и се изчерви.

-Какво? Предопредих го! Защо беше там?

-Тук е кафене Кърт.

-Искаш ли да те оставя у вас?

-Принцесо.Кажи ми нещо за този Лю.

-Не няма нужда.-каза момчето.

Лизи постави ръка ма рамото му и му се усмихна укоражително.

-Еми. Бяхме на 3 години, като се запознахме с него. След като взривиха самолета на мама и татко една семейна приятелка ни заведе у дома и. Тя гледаше деца, които са останали без родители или са изоставени. Запозна ни с Нейтън или Лю. Станахме като брат и сестра. А след това колата катастрофира и всички умряха освен нас 3. И бяхме испратени в един и същ дом. Винаги сме заедно.

-Да. И има много места.

Тя въздъхна.

-Добре, но все пак стой тук малко.

-А забелязала ли си как те гледа?