Кафенето на училището

Погледна ги и въздъхна.

Отиде до Кърт.
-Какво става?

Ричард поглади косата й,а Чарлз й щипна носа.Уил им се усмихна.

Изкиска се весело.

Погледна го.
-Хич не ми говори.-Отиде и седна на масата.

Въздъхна.
-Ела Лю.-Хвана го за ръката и седнаха до Кърт.

-Лес извинявам се за вс, каквото направих.

Пусна Лизи и се обърна към Кърт.
-С теб все още имаме неуредени работи.Определи мястото и часът.

-Момчета няма да правите нищо.

-Тази вечер в парка.

-Кърт няма да ходиш никъде!-После погледна Лю и му се усмихна.

Той също му се усмихна.

-Дадено.Ще бъда там.

-Ричард стой мирен.Кърт спри веднага.Няма смисъл да се карате назависимо за какво е.

-Добре.-Кърт стана и тръгна вътре.

Въздъхна.

"Ще се разправям с него по-късно."

-Не можете ли да се държите нормално с приятелите ми?-каза ядосано и влезна вътре.

Погледна към вратата.

Погледна момчетата и въздъхна.

-Ух... Много си приличате всичките...

-Ей не може да я оставим сама с него.-Ричард и Чарлз.

-Стойте мирно.-Уил.

Отиде при него.
-Не им обръщай внимание.Същите са като теб.

-Да виждам.-Въздъхна.-Вече няма да се държа така с Лес.

-Добре, че ти Уил си много по-различен от тозо неандерталци включвам и Кърт.

Засмя се.

Ричард и Чарлз се намръщиха.

Уил се усмихна.
-Не ме разбирай погрешно искам да я защитавам,но и да е щастлива,а тя е щастлива когато е в известен смисъл самостоянелна.

Засмя се.
-Трябваше да се сблъскаш с такива като теб,за да се осъзнаеш.

-Ух, май да.

-Да, знам какво е да искаш малко постранство от вас.