Hospital...

-Добре. Благодаря ти ^_^.

Усмихна се.
-Няма проблем.-купи й сокче.

-Благодаря.-Все още не знаеше как и купи сок без иконома. Но не го каза на него.

Подаде й сокчето.

-Благодаря.-Всичко беше ужасно.

-Няма проблем.-седна на столчето.

Ядеше. Но бавно. Не и се ядеше. Нямаше настроние.

-Суки, какво има? Пак ли ти се повдига?

-Не... Защо нямам приятели? Много ли съм досадна.

-Нямаш приятели ли? Не си досадна.

-Нямам. Вече...

-Да скарахте се с Ерик, но той ли ти беше единствениятприятел?

-Да...

-Мислех, че...-спря да говори.Замисли се.

-Какво си мислеше?

Погледна я.
-Нищо... Отдавна не съм видял Ерик.

-И аз... Но това е добре за теб сигурно.-Намръщи се. Помисли, че той е говорил с Ерик. Раздразни се повече. И се натъжи.

-Какво има?

-Нищо...-Изправи се.-Искам да спя.-Само това и помагаше понякога.

Погледна я.
-Да се качим тогава.

-Да...-Изпра ви. Отново не беше яла. От няколко седмици не се хранеше добре. Вместо да и порсне корема, тя повече отслабна.

Качиха се горе.
-Пак нищо не изяде.Защо така правиш?

-Не ми се яде... Нямам апетит. А и отслабнах... Страхувам се за бебето.

-Да затова трябва да ядеш.

-Не ми се яде. Искам само да спя.-Напоследък само спеше. И нищо друго. Имаше нужда от психологична помощ.