Hospital...

Ерик влезна в саята й след около 5 мин. по-късно.

-Ерик!

Отиде при нея и я прегърна.

Изчерви се. И също го прегърна. Но малко по-отдръпнато. Все още му беше сърдит. Даже не и се извини.

-Извиянавам се. Не исках да се държа така.

-Но го направи... Нали ми беше приятел... Нали можах да споделя всичко с теб...

-Наистина съжалявам много. Грубо беше от моята страна. Но не знам тогава какво ми стана... Може би те... Ревнувах, а и знаеш че тогава и Такуя не искаше да се чуем много.

-Но тогава исках да говоря с теб...

-Знам, наистина съжалявам много.-каза виновно. Всичко беше заради Такуя.

-Защо?

-Защото се държах грубо.

-Какво общо има с Такуя?

-Той не искаше да си говорим.

-Да. Но аз ли съм виновна? Защо трябваше на мен да ми се развикаш?

-Да, права си. Не заслужаваше, но... Бях толкова ядосан...

-Добре...-Но все още и беше гадно. Чувствата и бяха разбъркани. Все пак беше от бременността. Поне тя така си мислеше.

-А защо си тук?

-Заради бебето...

-Бебе? Да не си бременна?

-Да... Отдавна щях да ти кажа, но след като ми се скара не ти се обадих... Нито ти ми звъна...-Все още беше по-студена.

-Да... Радвам се за бебето.-усмихна се насила.

-Благодаря.-Също се усмихна.

-Новината ме зарадва много. А кога ще е сватбата?

-Ами... След няколко години...

-Така ли? Първо значи дете.

» +Hospital+