Hospital...

-Боли ме!

-Знам, Суки.-намръщи се.-Лекаря сега ще дойде.

-Искам да легна.

Лекарят влезна.

-Лягай си.

Легна. Раздразни се.
-Добре съм!

-Отново ли има проблеми?

Вече си искаше да има дете, за да си пярекарва времето с детето.
-Не знам!

-Не! Може и да има! Той!

Погледна Такуя.
-Ъм... Господине може ли...

-Аз какво съм казал?!

-Моля елате.-Излезнаха вънка. Погледна го.-Може и да е в депресия господине... Бъдете по-внимателен и от всякога.

-Аз нищо не й казах.И не продължавах да й казвам, но тя избухна.Еми, какво мога да направя?

-Бъдете още по-внимателен.

Намръщи се.
-Не ми казвайте как да се държа.Няма да променям толкова характера си.

-Тогава няма с какво да ви помогнем... От двама ви зависи дали това дете ще се роди...-Тръгна раздразнен.

Погледна след него.
-Тск! С нищо не могат да помагат!

-Правилно.

-Тск!-влезна в стаята.

Този път беше права пред прозореца. Прозорецът беше отворен.

Застана зад нея.

Усети дъха му.

Подпря брадата си в/у рамото й.

Галеше корема си.

Погледна я.Т.е. видя само част от лицето й.

Гледаше вънка.

-Извинявам се.

Учуди се.
-Какво? Наистина ли го каза?-Обърна се към него.