Hospital...

-Само тя ли не може да ме търпи? И тя ако продължава така няма да мога да я търпя! Единственото нещо, което ме радва, е че ще имам дете.

-Аз повече не мога да ви помогна господине... Но все пак едва ли тя ще мрънка, ако не правите така.

-Ще се опитам да не се ядосвам.

-Да много добре.-Усмихна се. И тръгна към кабинета си.

Облегна се на стената и взъдъхна тежко.

Лежеше.

Влезна в стаята.

Чу го. Но не се обърна.

-Суки...

-Да?

-Не искам да ми се сърдиш.

-Не ти се сърдя...

-Аз не мисля така...-каза уморен.Вече нямаше сили нито да й се извини, нито да прави, каквото и да било за извинение.

Изправи се.
-Аз наистина мисля да отида на ваканция...

-Сама ли...?

-Да.

-Добре.Щом си решила така, разбира се че няма проблем.

-Добре. Щом няма проблем.

-Да... няма проблем...-погледна настрани.

Не беше щастлива. Всъщност като се замисли щастливите моменти с него не бяха много.

Седна на един стол и се облегна.Отпусна си главата назад.Въздъхна тежко.

Хвана се за корема. Не искаше отново да получи кръвоизлив, но болката беше не поносима.

Приближи се до нея.И погали корема й.

Погледна го. Колкото и да се опита пак в лицето и беше изражено болка.

Погледна я.Прегърна и нея.