Hospital...

-Да...

-Добре... Хм? Какво ви натъжава?

Облегна се на стената.

-Ами... отново той... Имах и един приятел.

-Защо той? И защо "имах"?

Слушаше ги.

-Ами... Не ми помага...-Намръщи се.-Не мога да говоря пред него!

-Хм? Защото проблемите са свързани с него... Как не ти помага?

Гледаше я и си мислеше.

-Ами... Когато исках нещо от него... Той винаги караше... Иконома да го прави...

-Хм... Защо господине?

-Ами има иконом за такива работи.

Ядоса се отново. Това я дразнеше.
-Защо!?

-Спокойно госпожо... Но тя ви е жена? Защо някой друг да върши неща, които ти трябва?

-Не знам.Не съм вършил тези работи досега и няамх намерение.

-Не искам повече да говоря!

Въздъхна.
-Вие имате голям проблем... След като излизате от болницата госпожо. Разходете се... Сама. А и може да отидете някъде извън града... Отново сама. Ще ви помогне. Някъде, където е спокойно.

-Да, само аз съм виновният.-излезна от стаята.

Искаше да се разплаче.
-Искам да остана сама!

-Добре...-Излезна.-Какъв ви е проблма господине?

-И да кажа какъв ми е проблема, винаги аз ще съм виновният! Каквото и да правя не мога да задоволя никой, това ми е проблема!-намръщи се.

-Не правите нищо, за да задоволите...

-Ако не правя нищо – по-лошо! Тск! Омръзна ми.

-Защо?

-Май не ме слушате... Ениуей, аз ще тръгвам.По-скоро аз имам нужда от почивка!

-Добре и вие отидете.

-Определено.

-Защо се ядосвате?

-Защо ли? Все още не съм полудял, за да се ядосвам ей така без причина.

-Споделете...

-Не! Така ми е добре.

-Добре. Но, ако продължите така жена ви няма да ви търпи повече.