Hospital...

-Почивай си, че и бебто да е добре.Аз ще бъда тук.

-Добре.-Заспа веднага. Беше изморена.

Погали челото й и тръгна.

Спеше.

***
Сутринта, той беше тук.

Още спеше.

Седна на един стол.

Обърна се към него.

усмихна се.

Събуди се.
-Такуя?

-Добро утро, Суки.Добро утро, бебчо.

-Здрасти.-Каза сънено.

Погледна я.

-Какво има?

-Нищо.Както ти обещах бях тук, преди да се събудиш.

-Да. Ела пак до нас. Или ние да дойдем?

-Аз ще дойда.-отиде при тях.

-Да излизам вече от тук. Не съм щастлива. И това е опасно...

-Не знам, но казаха, че ще останеш още.Аз не мога да направя нищо.Щеше да е добре, ако беше зависи от мен.

-Да.

Докторът влезна.
-Добър ден. Аз съм психологът... Изпрстиха ме вашите лекари госпожо. Искам да говорим за проблемите ви.

-Аз трябва ли да излзиам?-погледна го.

-Не. По-добре е и вие да сте тук. Първо искам да ви попитам. Защо се ядосвате? На кой?

-Ами... Ядосвах се на Такуя... И съм тук заради него...

Погледна я.

Също го погледна. Лек страх я обзе.
-Но... не е само той...

-Ама казахте, че заради него сте тук?

Гледаше ги.
-Предимно заради мен е тук, но не само аз бях причината.