Hospital...

-Но бебето може да е гладно.

-Да... Но не ми е добр.-Легна.

-Какво ти е? Аз ще ти нося нещо за ядене.

-Моля те не искм...

-Но бебето... Опасно е така.Може да е гладно.

-Да... Но пак ще ги повърна. Даже повръщам без да съм яла. Труда бременост... А и се чувствам ужасно самотна. И нямам апетит.-Разплака се.

-Суки... Но и лекарите казват да ядеш.Така и бебто останава гладно.Занм, че не ти се яде, но за бебето.

-Добре...-Каза недоволно. И отпаднало.

-Аз ще ти поръчам нещо.

-Както решиш...

Погленда я.И се сети.
-Оу... Извинявай...-отиде долу да й взе пържените каротфи и шоколада.и се върна при нея.-Донесох ти пържените картофи и шоколада.

-Не ми се яде.-Разплака се.-Не искам така фалшиво да се държиш.

Погледна я.Не искаше да се разпл;аче, натъжи се.
-Какво има?

-Много неща... Чувствам се, че не се интересуваш от мен! А просто го правиш това от задължение.

-Не е така.И ти знаеш, че никой не може да ме накара, това което не искам.А това, ако го чувствах като задължение, сега нямаше да съм тук.

-Дори и ти нямаше да оставиш жена с трудна бременост...

-Да, така е, но не е затова.Аз обичам да съм при теб.

-Не те интересуваше най-важните моменти в живота ми. Не съм щастлива... Даже не можах да се радвам, когато научих, че съм бремена.

-Извинявам се много.Макар че е безсмислено, след като се случи, но... Наистина съжалявам.

Погледна го.
-Искам вече да съм щастлива.

-Обещавам ти вече, че вс ще е по-добре.

-Искам да е така. А не да остане в думи.-Още плачеше.

-Да, ще е така.-изтри сълзите й.

Прегърна го.
-Моля те не позволявай повече да съм тъжна. Никога не съм била щастлива. А и не беше лесно с баща, който биеше всяка вечер жена си. И който имаше собствени методи за решаване на всичко и подчинение на децата си.

Прегърна я също.
-Няма да си тъжна.Няма да позволя на това.-погали косите й и я целуна по главата.Замсилис е за баща й.