Hospital...

-Спокойно.Нямам намерение да го направя още един път.-леко се ядоса, но не го показа.

-Не се ядосвай. Не ти се скрах. Казвам ти съвсем спокойно.

-Знам.Добре няма да го направя отново.

-Вярвам ти.-Каза с надежда.-И вторият въпрос е. Относно бебето. Не ми допадна, че тя сега е бремена. Тя още самата е дете. Ти също. За какво ви е толкова рано да сте родители?

-Че какво може да правим? Не може аборт... Аз искам това дете.Не знаех, че ще остане толкова бързо бременна, но не и отказвам.

-Не казвам това... Но трябваше да взимахте предпазни мерки.

-Нее.После може да стане нещо.

-Ъх! Какво например!? Тези неща са за това...-Но не го каза ядосано.

-Но аз не искам никога да не си имам дете! Все пак нещо ще попречи на нещо, може би пак ще си имаме дете, но кога ли щеше да е той, ако бяхме използвали предпазни мерки.А до колкото мен защо не съм използвал... Не използвам такива работи.

-Вината е твоя значи...

-Не само момчета използват предпазни мерки.-намръщи се.-А и исках дете по-бързо.

-Вие сте на 18! Вие самите сте деца!

-Нека аз искам дете! Ние не сме единствените, които ще имат дете на 18, т.е. 19.

-Да, но... Добре, добре!-Въздъхна. И се хвана за главата. После го погледна.-Добре. Трети въпрос. Защо Суки е тук?

-Лолз.Не ме накарай да се почувтсвам странен.Ми заради бебто.За какво може др да е?

-Защо? Не може да го изниси нали? Ето видя ли?

-Добре и аз съм виновен, успокои ли те това?-намръщи се.-Извинявам се... Изведнъж ми стана нещо.

-Не... Не е нужно... Защо си виновен?

Погледна го.

Също я погледна. Седна до нея. Разрошо косите и.
-Хлапе? Защо бързахте толкова?

-Защото нещо намекваш...

-Защо си виновен Такуя?

-Не знам... Не го очаквах...

Все още държеше ръцете си върху главата и.
-Нека... Тенши също е бременна.

-Скарахме се.

-Хм? Дано да не се повтори...

-Кога ще дойдат?

-Сега ще дойдат.

Погледна я.
-Ще отивам при тях.

-Да. Не се карайте друг път...

Не му хареса как го разпитваше.Знаеше, че се тревожи за сестра си, но не обичаше попринцип да му задават въпроси.Влезна при тях.