Hospital...

-Ами... Да... Рано е още за женене...

-Ами за дете?

-Да и за това, но вече е станало... И не ми пречи да имам дете сега...

-Да, разбира се. Все пак детето не може да чака. А сватбата, когато и да е може.

-Да... Защо не сядаш?-Усети, че започна да се размеква.

Седна.
-Тревожих се, че има нещо сериозно. Но щом си в болницата значи има нещо? Бебето как е?

-Ами, прави бели... Проблемна бременност е.

-Ааа. Ама иначе е добре?

-Сега да... Но преди няколко дена не беше. Но все още не ми е позволено да се изморявам и да стоя много права... Трябва да лежа... И да ям... Отслабнах доста.

-Да, наистина си отслабнала. А още колко ще останеш в болницата?

-До утре надявам се.

-Така ли? Супер. Това значи, че не е чак толкова сериозно, нали?

-Ами надявам се. Аз искам да излезна... Тук не ми харесва...

-На кой би харесал болница?-дръпна стола си по-близо до нея.

Погледна го.
-Да... Не ми харесва.

Усмихна се. Приближи ръката си до корема й.

Изчерви се. И се стегна.

След това си махна ръката.
-Ъм... Извинявам се.

-Не... Няма нищо... Ти пипаш бебето.-Засмя се.

-Ами да.-засмя се.

Усмихан се. Все още си мислеше защо така стана след като отиде до Такуя.

-Ъм... Аз вече да тръгвам. Пак ще дойда да те видя в имението.

-Защо ще си тръгнеш... Не искам да остана сама...

-Добре ще остана.-усмихна се и се зарадва, че тя иска да осане.

Облегна се. Отново и се гадеше. Намръяи се.

» +Hospital+