Hospital...

-Добре ли си? Какво ти има?

-Гади ми се.

-А, да. Това е нормално все пак.

-Да...

Погледна я.

Усмихна се.
-Защо вече нищо няма да е като преди?

-Може би ще е по-добре? След като осъзнах, че Такуя не иска много да се бъркам в живота ти и аз ще знам, за да стоя по-настрани като той е с теб.

-Добре.-Каза тъжно.

Целуна я по бузата.
-Не се натъжавай.

-Не, няма...

Погали бузата й. Гледаше я.

Изчерви се. Но още беше тъжна.

Отново я целуна по бузата, близо до устните й.

Изчерви се повече.

-Ъм... Извинявам се.

-Нищо.-Но не се отдръпна.

Облегна се назад, за да не я целуне отново.

Усмихан се.

Също се усмихна.

-Ъм... Наистина заради Такуя ли ми се държеше така?

-Да. Много съжалявам.

Намръщи се.
-Добре!

-Какво има?

-Мразя, когато ме пренебрегват заради него. И хората които се влияят от това ме дразнят....

-Аз ти обещавам, че повече няма да направя същото.