Hospital...

-Дано... Защото ми омръзна аз да съм виновна заради него.-Щеше да се разплаче.

-Защо пък ти да си виновна?

-Не съм... За това ми е гадно. Всички ми се държат лошо заради него.-Разплака се.

-Не плачи... Не се натъжавай заради него.

-Не само заради него. Заради всички вас.

-Да, жалко, че така стана, но...

Изнервяше се така.
-Няма но...

Въздъхна.
-Е, мисля си, че е време да тръгна. Извинявам се, ако съм те притеснил.

-Не... Довиждане.-Плачеше още.

-Но ти все още плачеш.

-Да.-Обърна се на другата страна и се скри във възглавницата.

Не можеше да я остави така. Седна на леглото и я обърна към себе си.
-Не плачи.-каза нежно. Погали бузата й.

Погледна го.
-Омръзна ми всичко това.-Хвана си корема. Много бързо се отразяваше на бебето настроението и.

-Сигурен съм. Успокой се. Виж и бебето се натъжава.

-Да. Усещам...-Плачеше.-Не издържам повече. Всички се оталечиха от мен. Най-много ме разочарова ти. Ти ме изостави... Нямах опора от никъде. Не бях сигурна във всичко, както преди. Всички сте виновни!

-Не беше изоставяне... Просто... -"Просто да беше разбрала всичко, може би щеше да е лесно, но не и добре." Не можа да довърши изречението си, защото все пак не можеше да й каже, че Ерик е Такуя.

Погледна го.
-Да?

-Ъм... Нищо.-погледна настрани.

-Добре.-Беше малко спаряла да плаче.

Изтри сълзите й и я целуна малко под очото.

Усмихна се.

Също се усмихна.

Погали корема си.
-По-добре е.

Усмихна се.
-Да и бебето сега е по-добре.

-Мхм.-Поклати положително глава. После го погледна.-Днес можем да научим пола на бебето ^_^!-Усмихна се.

» +Hospital+