Hospital...

-Такуя...

Влезна след него.
-да си ходим /bey/. Така или иначе сме тук още.-Погледна Такуя.

-Заповядайте и у нас.

-Непремено.

Гледаше ги.

-Чао Суки и Такуя.-Излезнаха.

-Довиждане.

-Нали Тенши пак ще дойде?

-Даа, даже ще дойдат и у нас.

-Кога? Нали няма да съм тук?

-Аз ще те отпиша от болницата.

-Не искам вече да с1м тук.

-Да, ще те отпиша скоро. Утре ще излизаш.

-Гушни ме. Нали се гушкахме преди малко. Гладна съм!

Усмихна се. Целуна я по челото. Взе пържените й картофи и започна да я храни.

Изчерви се. И ядеше.

Даваше й да яде и да пие сокче. Погали косите й.

-Харесва ми. Вече ми се яде повече.

Усмихна се широко.
-Радвам се.-и той ядеше от нейните. И й подаваше. И говореше на бебето.

Гризна една картофка от устата му.

После я целуна бързо по устата. И отново й подаде пържени картофи.

Зарадва се.
-Много съм гладна! Мога да ям всичко!

-Мен?-погледна я.

-И теб!-Кимаше.

Усмихна се доволно. Отново й подаде картофки.

-Кога ще излезнем от тук?

-Утре.

-Защо?