Имението Фантомхайв

-Добре, но е лигльо.

-Няма да го глезим толкова.

-Изобщо. А, ако някой му се кара няма да се месиш? Ако не е много жестоко, но едва ли?

-Не искам да му се карат.

-Но трябва.

Погледна го.
-Когато му се караш, винаги ме гледа с тези сладки очички, все едно, че иска да го защитя. Как да му се карам тогава?-разплака се. ;d

Лол.
-Ти не му се карай. Ние ще му се караме.

-Не! Ти се караш лошо! Фини да му се кара.

-Всички ще му се караме.

Намръщи се.
-Добре карай му се. После като ти се разсърди ти ще се натъжиш. Не, малко ме съмнява да се натъжиш, ако ти се сърди.

-Лизи мисля, че малко прекали. Ще видиш, че ще стане по-добро моче.-Разкашля се.

Помисли, че го натъжи.
-Извинявам се. Дорре, щом така казваш.-усмихна се.-Защо кашляш?

-Болен съм.

-А, да... Искаш ли да се качим горе? Аз ще стоя при теб.

-Не... Така е добре.

Гушна го. И го целуна по челото.
-Добре.

-Ще спя с леля.-Каза го най-накрая.

Усмихна се.
-Аа, добре тогава.

-Сигурна ли си?

-Да, разбира се. Защо питаш? Щом искаш и при нея да спиш ^^

-Тя ме помоли.

Засмя се.
-Добре. Само да не ми липсваш много.-намекваше, че ако остане много при нея ще й липсва.

-Само тази нощ.

-Добре.-целуна го по нослето.

-Хей!-Засмя се.