Hospital...

Засмя се.
-Защо? Нека да стане лекар.-Засмя се.

-Лекар ли?

-Да... Сладкио е ^^.

Оплези се. И се усмихна.

-Мхм.-усмихна се.-Но той ще реши. ^^ -погали бузките му.

-Да.

Згуши се в нея.

Усмихна се на бебчето.

Разплака се.

-Ох, все още ли не свикна с теб?

-Ще свикне.-усмихна се.-Защо се разплака?

-Заради теб. Вземи го. Може да свикне по-бързо. Чети му пак приказки.

Взе го на ръце.
-Ела при тати.

Усмихна се.
-Ще го гледаме заедно. Няма да бягаш като другите бащи.

Погледна го. Гласът му беше познат. Намръщи се. Щеше да се разплаче.

-Естествено. Вече нямах търпение да си държа бебето в ръцете.

-Няма са мо да го държиш. Ще му сменяш и памперса. Ще го къпем заедно.

Разплака се.

-еьЕст, че няма само да го държа. А и става трудно къпането само с един човек.-погледна го.-Какво има, мъник? Аз съм тати.

Погали главичката му.
-Сърди ти се.

Спря да плаче за момент. Но после пак почна.

-Защо се сърдши, а?

Стисна му бузките.
-Не знам...

Плачеше и му хвана пръстаи го дърпаше с всичка сила.

-О, колко си силен.

Засмя се.

Спря да плаче. И дърпаше.

-Браво, ангелче. Не плачи.

-Значи искал да си играе.

"Ухапа" пръста му.

-Да.-засмя се.

Хвана майка си. Искаше при нея.

-Кажи миличък? Да те взимам ли искаш? Но тати иска да си играете.

-Защо при нея, миличък? Искам да стоиш при мен.

Хвана и нея.

-Ето иска и двама ни.