Hospital...

Усмихна се.
-Да.

-Кога ще излезнем от болницата?

Гледаше и двамата. Дърпаше Суки към себе си.

-След няколко дена. Но сиг след 2.

-По-бързо да е. Не обичам да съм тук.

-Когато кажат лекарите.

-Да. Имам и училище. Дали да не прекратя малко училището. Няколко месеца, докато вече не кърми?

-Да, ще трябва да прекратиш за няколко месеца.

-Бебчо видя ли? Мама няма да учи заради теб.-Целуна го.

Намръщи се, не защато я развра, а защото беше гладен.

-Какво има, бебчо?-погали бузите му.

-Защо?-Натъжи се.-Ккаво има?

Разплака се.

-Какво има? Защо плаче?

Взе го.
-Какво има ангелче?

Опитваше се да яде.

-Да викнем ли сестрата?

Засмя се.
-Не. Няма нужда гладен е.-Откопча пижамата си и започна да го храни.

Ядеше като за световно.

Засмя се.
-Наистина е било гладно.

-Казах ти. А аз не искам да питам всичко на майка ти или моята. Трябва сама да направя всичко.

-Е, така но, но някои неща можем да питаме. Все пак ни е 1-во дете.

-Да. Но повечетоп неща ние ще правим. Няма да питаме и на второто нали?

Бебето играеше с нея. Дърпаше пръстчето и. И риташе тати.

-Естествено, че повечето неща ние ще правим. И да, с 2-то ще имаме вече опит.-усмихна се. И целуна Вики.

-Недей така ангелче.-Хвана крачетата му.

Упоритсваше и се опитваше да рита.

-Нека, остави го. На мен ми харесва.

-Добре.-Засмя се. И му пусна крачетата.

Той ядеше и отново започна да риата.

-О, колко е сладък.-усмихна се.

-Да. Но те рита. Още от първия път когато го взе на ръце. Пеставяш ли е само 2 пъти го взе на ръце.-Усмихна се.

Спря да яде и се прозя. Хвана ръцете на мамито си. И се опъна.

Усмихна се.
-Да, толкова е хубаво да си държа собственото си дете.