Hospital...

-Да. Успокояващо. Виж колко е мъничък. И не разбира нищо.

Искаше да спи. Прозя се широоооооооооокооооооооо.

-Да, много е сладък. Като порасне и започне да разбере ще видим какво ще стане.-засмя се.

-Да. Ще прилича на мен. Ще е много красив.-Засмя се.-Искаш ли ти да го преспиш?

Размахваше с крака. Искаше да спииии.

-Да.-усмихна се. И го взе на ръце.-Да, ще е много красив.-погледна я.

Изчерви се.
-Нямах това предвид. Ще е красив, но не защото прилича на мен.

Спря да размахва краката си. Хвана го.

-Аз пък мисля, че ще е точно заради това.-усмихна се. Хвана му пръстите.

Усмихна се. И се изчерви повече.
-Ъм... Не съм толкова надута, знаеш?

Опита се да си измъкте пръстчетата си, за да играе с него.

Засмя се.
-Знам, не си такава.-пусна му пръстите.

-Но звучах като такава.

Искаше да си играят. Сега трябваше да се опита отново да го хване. Размахваше ръцете си пред него.

-Не, не. На мен ми хареса как прозвуча.-хвана пръстите му отново и ги целуна.

Усмихна се.
-И на мен.

Намръщи се. Не трябваше да е така.