Из пустинята

някъде около Суна

Канкуро патрулираше из пустинята.

ТенТен лежеше в пясъка /потънал в кърви лежи юнака :д/.

Усети нечие присъствие,но не може да разпознае чакрата.

Дишаше тежко и се опитваше да стане.

Видя тялото и бързо се оказа там.Разпозна на протектора знака на Коноха.

Тя усети, че някой е там. Потърси кунаите си, но не ги откриваше.

-Спокойно.Аз съм от войните на Суна.Ще ти помогна.

-Д...добре...-Изпадна в безсъзнание.

Провери пулса и дишането й и направи импровизирани превръзки.

Тя изгуби много кръв и започна да трепери.

Превърза всичките й рани и я вдигна на ръце.

Това беше спряло кървенето за малко.

ВЪрна се с нея в селото.

Беше пребледяла като мртвец.

***
Гаара и Шей-Лин бяха из пустинята...

Тя седна на пясъка.
-Топло е.-Заигра се с пясъка и го дръпна до себе си.

Седна по-близо до нея.
-Така е, но е хубаво.

-Не... Но както каза трябва да свикна.-Целуна го.

Отвърна на целувктата й.
-Мхм, ще свикнеш бързо.

Усмихна се. И погали лицето му. А после татиоровката му.
-Вчера каза, че поводът не е бил добър. Какъв беше?

-Леля ми.

-Леля ти?

-Да.Мислех, че тя е единственият човек, който ме обча, но не е бил така.

Целуна го по челото.
-Вече има човек, който те обича.-Усмихн му се.