Из пустинята

-Знаех, че ще кажеш това и ти отговорих преди малко.

Засмя се.
-Добре де. Аз не искам да се разделим...

-Нито пък аз.Но все пак и мисиите са важни, но не колкото теб.

Усмихна се.
-Ти си казекаге. Ест, че е важно.

-Може да съм казекаге, но нищо не е по-важно от теб.

Изчерви се.
-Наистина ли?

-Йъп.-погледна я и отново погали косите й.

Прегърна го силно.
-Толкова много те обичам. Искам вече завинаги да съм с теб.

-Да, както знаеш, ще сме заедно.-обхвана лицето й с двете си ръце и я приближи към себе си като целуна челото й.

Усмихъна се.
-Чакам с нетърпение...

Погали бузите й, после облегна главата си на рамото й.
-Аз също.

целуна главата му. И погали косите му.

Затвори очи за момент.С едната си ръка хвана свободното й рамо.

-ТенТен май вече се оправи...-Каза маалко разочаровано.

-Радвам се, за нея.Това значи, че ще се върнете?

-Да... За това ми е гадно... Аз...аз не искам да се върна...

-Ще се видим.-погледна я и погали косите й.-Поне е оздравяла.

-Да.-Заплака.

Изтри сълзите й.
-Какво ти стана?

-Ще ми липсваш. Не искам дса се разделим, а и брат ми сега е много ядосан...

-Не преувеличавай, не за последен път се виждаме.Ще дойда в Коноха, да те видя.А и брат ти се занимава с Темари.-намръщи се.

-Но Темари ще остане в Суна.

-Той ще е ядосан на нея, затова няма да се сети за нас.-целуна челото й.

-Надявам се да е така.-Усмихна се и се згуши в него. Вече и беше студено.

Гушкаше я.
-И аз...-целуна глата й.