Из пустинята

Започна да трепери.

Прегърна я по-силно.
-Студено ли ти е?

-Мхм. Вече да.

-Искаш ли да се приберем?

-Да. Ще ме носиш ли. Оу, забравих ти не носиш.-Изправи се. И му протегна ръка.

Той прие ръката и се изправи.
-Имаш си крака.Хайде да вървим, у нас е по-топло.

-Студено ми е!-Каза сърдито. И тръгна намред като кръстоса ръце пред гърдите си.

Той не си направи труда, за да я настигне.
-И на мен.-каза суухо и я гледаше отзад.Харесваше държанието й.Хвана я за рамото и я дръпна до себе си като уви ръка около рамото й и я притисна до себе си.

Усмихна се. Но не искаше да му покаже, че се е размекнала. Отърва се от него.
-Студено ми е! И искам да се приберем!-И отново тръгна напред, но малко по-бавно.

-Да, прибираме се.Оивам е си вкъщи.-Помисли си.Дали наистина му харесваше да се държи така?Не.Намръщи се.

Спъна се.
-Оф! Кой е сложил този пясък тук!?-Седна на пясъка.

Огледа се.Навсякъде имаше пясък.
-В пустинята сме.-спря се пред нея.

-Виждам!-Беше нервна, защото щяха да се разделят. Запоична да плаче.

-какво ти стана, Шей-Лин?Защо плачеш?-погледна я, притесни се.Но не искаше да покаже, че е притеснен.

-Защото...защото...паднах...-Не можа да измисли нещо по-умно.

Подаде й ръка, за да се изправи.

Пое ръката.
-Благодаря.-Тръгна бавно към селото.

Тяй вървеше на една и съща линия с нея, хващайки ръката й.

Погледна към ръцете им. И се усмихна, но още плачеше.

Спря се за момент и я обърна към себе си.Изтри сълзите й.
-Не искам да плачеш.

-Д-добре.-Прегърна го силно и заплака с глас.

-Шшшт...-погали главата й.-Не плачи.

-Обичам те много. Не искам...

Изчака я да довърши.
-Какво?

-Не искам да се връщам. Особено след това...