Из пустинята

Погали бузата й.
-Знам, за което съм щастлив.

Усмихна се широко.
-Ще се усмихнеш ли отново? ЗА мен?

-Ъъъ...-пое дълбок въздух xD -За теб да.-усмихна се.

Отново се усмихна.
-След 2 дни ще се прибера... Не искам...

-Тогава ще ти оставям един хубав спомен до другата ни среща.

-Какъв?-ПОпита любопитно.

Образуваше се пясъци около него.

-Няма да ме убиеш нали?-шегуваше се. И се разсмя.

Направи, същатата татуировка на същото място.
-Това.

Докосна челото си.
-Това болеше доста, но нали е от теб. Това е най-хубавия спомен за теб.. И знаеш какво-Изчерви се.

-Поне твоя повод е хубав.Направих го, за да ти докажа колко много те обичам.

Усмихна се.
-Не е нужно да ми докажеш. Знам, че ме обичаш.-Хвана челото си отново. СЕга започна да я пари, но издържаше поне засега. Извади от чантата си едно сребърно сърце.-Тогава вземи това сърце... това ще е моя спомен...

Изненадано я погледна и взе сърцето.
-Аригато...-постави сребърното сърце до своето сърце.

Усмихна се.
-Твоето е по-голямо и по хубаво.

-Да, ама то вече е твое.

Изчерви се и и хареса.

Прегърна я силно.

Тя също го прегърна. И го целуна.
-Мн ми е инт какво ще каже Шикамару за спомена.

-Не ме интересува.-отвърна на целувката й лато все още я гушакше.

-Може теб не, но той ще идва с мен-Засмя се.

-Аз ще те спася. ;]

Засмя се.
-Благодаря. И дано ТенТен да се оправи по-бавно... Не че го искам, но...

-Знам, че искаш да стоиш до мен, но така е лошо...

-Знам... Може, ако мен ме нападат и аз да се въстановя тук?

-Ако тук са те нападнали може.