Болницата

-Добре, ако няма да ме оставиш с него.

-Как така ако не те остави с мен бонбон.Аз тъкмо се зарадвах,че ще се грижа за теб денонощно.

-Разбира се,че няма да те оставя с него.

-Благодаря ти. Мн ще съм благодарна ^^.

-Знаех си,че няма да устоиш на идеята за моите грижи.

Плесна се по челото.
-Идиот.

-Твоите грижи ще ми дойдат вповече. Затова не се овъртай пколо мен!

Въздъхна измъчено сякаш го боли.
-Щом не искаш ще се съсредоточя върху срещите си и ще те оставя на мира скъпа.

-Дано да я оставиш.

-Да... А колко време ще отнеме възтанявяването ми?

-Аз знам много добър начин да те излекувам ама не става пред сестричката ми.Нали разбираш да не се учи на много неща.

Плесна го по врата.
-Пас ли почна?

-Предпочитам да се измъчвам. Благодарпя ти все пак.

-Както искаш сладкишче.Но ръцете ми са наистина вълшебни.-намигна й.-Като докосна веднъж жената и после ме моли да не спирам.

Пак го перна.
-Продължаваш ли?

-Не смятам, че жена би те момила... Опитай с Шикамару... Може би с него ще имаш късмет, а?

-Имам си достатъчно късмет с жените,а и не си падам по мъже.Сестра ми повече би се зарадвала да прави упражнения с него.

Издаде сърдид звук.
-По скоро бих се зарадвала да ме пратят на дъното на океана,или да ме пуснат в бездънна яма.

-Аз предпочитам малкото ти бртче пред теб!

Хвана се за гърдите.
-Направо ми разби ърцето.Но спокойно мила ще ти проста.Прекалено много те обичам,за да ти се сърдя.

-Искаш да кажеш,че прекалено мн искаш да и се вмъкнеш в леглото?

-Съгласна съм с темари. Ако ти позвиля ще млъкнеш ли?

-А ти ще ми позволиш ли?

Засмя се.
-Играеш си с огъня Тен.Както си спиш някоя нощ ще се промъкне до теб.

-Не се притеснявай.-Обърна се към него.-Да...