Болницата

-Аз пък намирам Коноха за такава.-усмихна се.-Да те връщаме ли в леглото?

-Не искам... Даже не искам да стоя тук.

-Само до утре скъпа.След това ще те заведем в къщи,ще те настаним,и след като си починеш ако искаш ще те разведа из Суна.

Усмихна се.
-Ще се радвам...

Ухили се.
-Тогава сега ще легнеш ли?

-Не =.=-ПОгледна го.-Добре де... Хайде.

Заведе я и и помогна да легне.Завия внимателно и я целуна по челото.
-Сега си почини.Утре като дойда ще те забера.

-Аха.-Дръпна го да седне на леглото.-Нали това искаше.-Смееше се. И го гледаше.

Усмихна й се.
-Да,но вече тябва да тръгвам,за съжаление.Тъкмо постигнах някакъв напредък.-въздъхна тежко лоша работа.

-Да... Чао.

Целуна я отново по челото.
-Почини си хубаво.Утре ще се видим.-и си тръгна.

Усмихна се. Легна и почти веднага заспа.

**************
Върна се сутринта съседна чанта.Беше облечен в обикновенни дрехи(панталон и риза) и лицето му беше изчистено от боята.

Тя се събуди. И го погледна. Гледаше го и се опитваше да разбере кой е.
-Ъъъ...

-Как спа скъпа?Доктора каза,че не трябва да те боли много.

-Д-добре... Но ти... кой си?-Изчерви се, че го направи.

Хвана се за сърцето и направи убидена физиономия.
-Не си ме виждала едва от вчера и вече ме забрави.Чувствам се ужасно.Обикновенно жените не могат да ме забравят а ти....

-Ъъъ... Канкуро?-Изчерви се отново.

-Че кой друг.Не мога да повярвам.-подсмъркна уж,че плаче.-А аз нямах търпение да те видя.Дори си изпълних обещанието и ти донесах всичко което пожела снощи.Дори избрах дрехи които не са чак толкова оскъдни,а ти дори да не ме познаеш.

Изчерви се повече скед думите му.
-Извинявай вчера беше с грим и аз за това...-Каза виновно.

Усмихна се широко.
-Прощавам ти.А и аз рядко се обличам така.-отиде до нея и остави на леглото чантата.

-Много ти благодаря.-Тя взе огледалото и изпищя.

Усмихна се.
-Огледалото лъже.Ще излезна докато се преоблечеш.-каза не особенно интусиазирано.

Зсмя се.
-Ако се обърнеш, може и да не излизаш...

Ухили се и се обърна.