Болницата

-Като те знам сигурно са пълни с перверзотии.Както и да е.Чао.Ще се видим утре Тен.-с това тя си тръгна.

-Чао...-Погледна го подозрително.

-Имам най-новата книжка на Джирая.Искаш ли да ти почета?-хилеше се.

-Джирая о.о. Не... Често чувам Какаши-сенсеи.

-Какаши знае какво да чете.Щом не искаш да ти чета искаш ли да направим на практика това което е написано?-попита обнадеждено и перверзно.

Въздъхна.
-Не мисля... Раните ми не са се въстановили още.

-Е все още има надежда.Това не беше твърд отказ.-засмя се и седна на стола до леглото й.

-Защото, ако държа меко може би има малка възможност да спреш това.

-Не го приемай лично миличка просто не мога да се сдържа,като съм при някое готино маце.Но ще се опитам да не те закачам повече.И без това вече си имам среща.

-Кога?-Пита обнадеждено.

-Довечера.Но да сменим тази тема.Разкажи ми хубаво,защо те намерих в такова състояние.Искам хубаво обяснение.На мисия ли беше и ако е така къде е останалата час от екипа ти?

-Ем... Разделихме се... Защото и те се разделиха... И незнам как ме победьиха, също така ме оставиха жива.

Разбирам?От къде бяха те?И мисинг-нинджи ли бяха?

-Ем половината да...

-Каква беше мисията?

-Да охраним един благородник... По точно досадният му син... А сега трябва да го спасим защото го отвлякоха, когато аз бях дежурна =.=.

Камна разбиращо.
-Кои бяха в екипа ти?

-Неджи, Лее, Аз и Гай-сенсеи...

-Лии и Гай не бяха ли откачалките облечени в зелен спандекс говорещи за младостта?

Засмя се.
-Да те са.-Хвана се за раните.

-Да този Лии се би срещу Гаара на чунинските изпити.Нямаше шанс,но се би смело.Откачалка е,но е смел не може да му се отрече.

-Да... Той е може да се каже най-амбицирания... Не Неджи

-Неджи е този с дългата коса и белите очи който едва не уби братовчедка си и после загуби от шумният русокоско и само говореше за съдбата нали?

-Да...-Засмя се отново... ПОсле го погледна.-Ей, не е било толкова зле да се говори с теб xD.

-Нали.Аз какво се опитвах да ти обясня от одеве.-засмя се.