Болницата

Тя се облече набързо. И си оправи косата.
-Готово ^^.

Обърна се и й подсвирна.
-Ще трябва да те пазя от нахалните перверзници.-намигна й.

Изчерви се.
-Благодаря... Но аз мога да се справя.-Тръгна към него и се спъна.

Хвана я през кръста и я притиса здраво,но внимателно към себе си.

Усмихна се, и се надяваше той да не е види.
-Добре съм. Благодаря. Ще тръгнем ли?

Гледаше устите й втренчено.
-Да тръгваме.-ръката му остана около кръста й и я поведе.

Изчерви се. И тръгна с него.

Поведе я към дома си.