Болницата

-Това е пак номер да ме враснеш нали?-въздъхна тежко.

-Пак?-повдигна въпросително вежда.

-Да педи час искаше да ми гледа гърдите. Не този път няма да те ударя... Болкоуспокяващото ми действа зле...

-Знам,че ще си изям боя ама без риск няма печалба.-пиближи се до нея предпазливо.

-Тен ама ти сериозно ли ще го оставиш?

-Да.-Усмихваше се.

Вече беше до нея,но още гледаше предпазливо.

Темари поклати глава.
-Тогава аз ще отида да се поразходя.

Тя поклати отрицателно главата си без Канкуро да я види. А после се усмихна на Канкуро.

Дръпна се.
-Така няма да е забавно.Няма да ям здрав бой и няма да е забавно.

Засмя се.

-Няма да те ударя. Обещавам. Давам мъжка дума.

-Да бе вярно.,знам ги тези номера.И както би казал онзи от твойто село,те са твърде проблемни.

-Мъже.

-Ти си знаеш...

-Не ме разбирай погрешно бебче.Не искам сестра ми да е в стаята и да гледа докато те карам да крещиш от удоволствие.-намигна й и се усмихваше самоодоволно.

-О Боже!-Вдигна нагоре глава невярващо.

Тя се намръщи на коментара му.
-Трябва ли да си толкова груб?

-Аз не съм груб.Аз съм откровен.Казвам това което мисля.И на теб това ти харесва нали кифло?-попита самонадеяно.

-Канкуро тръгвай.

-Може би!?

-Не ми се тръгва.

-Аз трябва да тръгвам.Имам работа за вършене,а на теб Канку не може да ти се вярва да те оставяс нея.Ако той остане ще се оправиш ли ТенТен?

-Не се проитеснявай ^_^.

-Не се притеснявай ще йправя кмпания.Имам няколко интересни книжки които да й прочета.