Клиниката...

Тук...

Влезнаха.Постави момчето на кошетката и се огледа.
-Къде е?....

Замисли се. В предишната врата пишеше психолог... А сега той имаше голяма нужда от някой, когото ще го разбере.

Ъм лекарят дойде и започнада се грижи за момчето.Изгони ги.
-Ъм...аз ще се поразходя.Предполагам ще се видим после.

-Да... В кафенето нали?

-Ъм сигурно.До после.Чао-тръгна.

-Чао.-Тръгна към кабинета на психолога. Почука на врата.

-Да?-свали очилата си.

-А? Вие? Къде е лекаря?

Усмихна се топло.
-Доколкото ми е известно стои пред вас.

-Вие? Ъм... Аз ви помислих за нова или поне за ученичка...-Влезна и затвори вратата.

-Предполагам,че си си помислил така.С какво мога да ти помогна?

-Ами имам нужда от някой да говорим.

-За това съм тук.Защо не седнеш и не ми разкажеш какво те мъчи?

Усмихна се. И седна.
-Ами... Чувствам се виновен...

-Искаш ли да ми кажеш името си?И ми кажи какво поражда чувството на вина?

-Да... Казвам се Кърт... Сестра ми... Чувствам се виновен... Тя не заслужава нещата, които правя...

-Хм...Кърт...Направил си нещо с което си наранил сестра си?Това те измъчва,защото явно много я обичаш.

-Да мого я обичам... Но тя не знае какво съм направил... И още го правя...

-Добре.Защо не ми кажеш какво си направил?Тогава може да ти помогна.

Изчерви се.
-Ами... Аз много се срамувам да го кажа.

Усмихна се топло.
-Няма от какво.Каквото ми кажеш остава тук.Няма да кажа на никого.А от мен няма нужда да се срамуваш.Очевидно каквото и да си направил имаш нужда да го споделиш.

-Да. И то много.-Събра смелост.-Добре ще ви разкажа. Ами... Моят най-добър прител... Той харесваше сестра ми... Даже още я харесва... Но... Той...-Изчерви се. ПОмисли, че не може да продължи повече.-Той легна с мен!-Каза го бързо.

-Виждам.Кажи ми сестра ти харесва ли го?И от кое се чувстваш по-зле,че си бил с него изобщо,или че си бил с него а той също така харесва сестра ти?

-Да... Поне така мисля. Чувствам се зле, зле защото... Сестра ми не го заслужава...