Клиниката...

-Добре.Изпитваш вина към сестра си.Но да оставим на страна вината и ми кажи какво точно изпитваш.

-Кънм него ли?

Кимна полужително.

-Ами харесвам го... Поне така мисля...

-Хм.Така мислиш или си сигурен?

-Ами... Не знам... Страхувам се.

-Хм.От какво точно се страхуваш Кърт?От чувствата които имаш или от това че може да ги няма,или може би и от двете?

-Май и двете...

-Добре.Защо не ми разкажеш?

-Какво точно иската сенсей?

-Ами незнам.Това което ти искаш да споделиш.Ако търсиш някакви отговори можеш да зададеш въпросите.Така ще си по близо до самите отговори.

-Ами... Притесняваме... Аз не искам да го загубя... Най-малко сестра ми...

-Не искаш да нараниш никого от тях.А какво тогава става с теб?

-Ами... Аз не искам да се разделим с него... Но сестра ми... За мен... Не знам... Даже не мисля дали ще доживея до година...

-Защо смяташ така?

-Ами... Аз съм болен... Сърцето ми...

-Ооо.Съжалявам.

-Не... Няма нищо... Всички мислят, че ще се оправя, но аз не вярвам. А тогава няма да нараня никой...

-Кърт животът е дар.А това че понякога може да правим грешки само показва,че наистина живеем.Ако наистина обичаш този твой приятел,сестра ти ще разбере,но от друга страна нима той е по-важен за теб от нея.И ако не го обичаш наистина по този специален начин,заслужавали си да страдаш затова?

-Не знам... Не мога да разбера чувствата си... Страно е. КОгато ме докосва, когато е до мен, когато ми говори... Много е различно... А за живота не мисля, че е така. Аз отдавна заслужавам наказание за някои неща...

-За кои неща?И сигурен ли си,че това което изпитваш не е просто...хм как да се изразя плътско влечение?

-Не!-Изчерви се.-Ами много неща съм правил...

-Добре.

Погледна я.
-Друго какво... Израснахме заедно и 3. Никога не съм се чувствал така при него... Чувството за вина или "плътското желание" са равни...

Кимна подканяйки го да продължи.