Клиниката...

-Просто се разкъсвам... Не мога да спя даже и да мисля!

-Добре.Защо за момент просто не спреш да мислиш за това което е станало след това,а за това което е било преди това?

-Ами... Бяхме си приятели. Като братя... Никога не съм мисли, че ще стамен така.

-Кога беше по-щастлив?

-Когато бяхме приятели.

-Може би това е отговорът който търсиш.

-Как така?

-Мисля,че на този въпрос ще трябва да си отговориш сам,когато му дойде времето.

-Кога ще дойде това време?

-Зави си от теб.ПростоАко сега ти отговоря,ще е все едно да ти кажа какво да правиш,а това решение трябва да си е изцяло твое.

-Така ли? Защо стана така? Какво ми стана изведнъж... Аз си харесвах едно момиуче. Защо позволих това да се случи?

-Може би просто винаги да си харесвал момчета,просто да не си го знаел, а онова момиче да е било просто някакъв междинен период от живота ти.

-Но аз не съм гей... Никога не съм се чувствал така. Но винаги съм търсил закрила от него, когато съм бил малък...

-Аз не мога да ти кажа дали си гей или не.Това само ти си го знаеш.Аз само ти предлагам различни варианти.Накрая изборът е в теб.

-Да... Но сестра ми?

-Сестра ти ще те приеме такъв какъвто си.Едва ли ще те обича по-малко само защото си гей.Със сигурност ще те обича също толкова ако беше хетеросексуален.

-Да. Но, ако и тя чувства същото към него?

-Тогава вече май ще зависи от момчето кого ще избере.Или от това за теб и сестра ти кой е по-важен.

-Сестра ми! Не и 2... Все пак от бебета сме заедно... Не мога да избера някой от 2. Не, че ми е гаджне... Оф не, не това е димата... Приятел да го наречем!

-Добре.Защо не се успокоиш?Не искаме да ти стане лошо от вълнение,нали?

-Няма значение... Не е от голямо значение, колко ще ми се скъси живота... Но не искам да ви плаша сенсей.

-Разбира се,че е от значение.Имаш сестра която ще страда за теб,имаш ъм...приятел,и сигурно и много приятели,които също ще страдат.А колкото за мен много мило от твоя страна.

Усмихна се. Харесваше кратките щастия на хората предизвикани от него.
-Да. Но... Да си призная ли на сестра ми това?

-Смяташ ли,че лъжата ще съществува дълго?И как мослиш,че ще бъдеш по щастлив?

-Не...