Клиниката...

-Не е... Изобщо не е...

-Кое в любовта точно намираш за чудесно?

-Нищо... Само Лю.

-Тогава.Това до какво ни води?

-До какво?

-Не смяташ ли,че ти трябва да отговориш?

-Ами... Обичам го? Заради него е хубаво любовта?

Усмихна се.
-Това беше добре.

-Така ли? При вас е лесно.

Засмя се.
-Добре.Какво ще кажеш за следващ сеанс?

-Да много ще се зарадвам.-Усмихна се.

-Добре Кърт.Винаги когато си свободен и ти се говори и независимо по кое време на денонощието можеш да ми се обадишЕто ти визитката ми.-подаде му.

Усмихна се.
-Благодаря Ви.-Усмихна се.

-Не мисля,че има причина да ми благодариш.Все пак за това съм тук.Да помагам за разрешавне на проблемите.

-Добре. Може ли да сме приятели?

Влезна в клиниката. Чу за ранения ученик.

-Разбира се.Ние вече сме.-усмихна се.

Той също.

Почука на вратата.

-Да моля.

Погледна вратата.

Влезна.
-Извинете момче от моя клас е бил тук. Къде е?

-Ъм предполагам,че е при сестрата.Тук не е идвал никого освен моят.....хм...моят ученик.

-Добре... Но няма никой там.

-Едва ли е там... беше ранен доста.

-Кърт.Какво се е случило на момчето?

-Ами... Ъм... Падна?

-От къде?

-Значи затова си бил тук и си решил да дойдеш при мен?

-Да... Ами падна от стълбите?-Беше му гадно, че лъже.

-И не сте се обаили на мен!?